Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2007 16:19 - Някакво си там Начало...
Автор: smile4tonight Категория: Други   
Прочетен: 939 Коментари: 0 Гласове:
0



 Не го обичам, не см влюбена в него и не съм била. Осзнах го одавна вече. Опитах се да му кажа преди да замине. Не събрах смелост. Сега той отново е в България.В града в, който се намирам. Той е от тук. Няколко мсеца не ме е виждал, разбиаемо е да иска да е постоянно с мен. Но аз не искам. Осъзнавам, че го тормозя съвсем незаслужено. Не искам да го нараня. Но не искам да съм с него. Решението изглежда лесно- да му кажа да си върви. Само че не зная след това как ще започна от начало. Свикването е лошо нещо. Готова съм да пусна Диването, но не и да пусна гаджето си. Мисля, че не съм готова на самотно начало… Може да звучи егоистично и е така, знам го, но аз явно съм такава. С него си поставих рекорд по продължителност на връзка. Свикнах да знам, че някъде там има човек, който държи на мен малко или много. И обичам да получавам хубави есемеси J

Колко трудно е всяко начало! Без значение какво започваш – нов топик в някой блог, ново писмо, нов есемес, нова връзка… Поне при мен началото винаги е трудно. Особено началото на начало… До преди секунда си нямах и идея как да започна и какво искам да кажа.

Вече започнах. До тук добре. А сега кое да избера от всичко, което така хаотично се върти в главата ми? Говорех за начала… Може да напиша как все избирам неподходящи начала за връзките си. И почти винаги разстоянията са изключително влиятелен фактор в живота ми, особено в любовния тъй да се каже. Май при мен началото е път. Но за да тръгнеш на път винаги трябва да тръгнеш от някъде.. Тоест не може началото да е път… Добре де, дори пътят да не е моето начало, то той винаги се бърка в живота ми и го предопределя до известна степен. До някъде дори ме кара да се чуствам по-уверена и спокойна. Все едно имам повече контрол над нещата. Обичам пътя, обичам разстоянието, нищо че ме объркват...

С Диването нещата като, че ли вървяха по-добре докато ни делеше 100 км разстояние. Човекът си идваше през седмицата, оставаше си при мен ден – два, после пак отиваше да ‘трупа мозък’, събота и неделя пак бяхме заедно в случай, че аз не си заминавах и така… Няколко месеца преди да замине за Щатите обаче в мен зпочна друго начало – на охладняването.

А началото с него се застъпи с края между мен и Smiley. Последните ми начала на връзки все се застъпват с разни краища... Диването ще превърти от ревност ако разбере, че още поддържам връзка с последните ми няколко бивши начала (с които официално нямаме край). Няма защо да се страхува от тях. По-притеснено ми е от 2 нереализирани начала, които само витаят във въздуха като начала. С които отново ни дели разстояние. С единя няма да се получи нищо – разстоянието е голямо, а и не се засичат посоките ни. В смисъл - съмнявам се аз да отида там или той да дойде при мен. Другото начало е само евентуално. Не мисля, че ще се получи нещо, въпреки че май ми се иска. Там пак има разстояние, опция за съботно-неделна връзка със струва ми се много точен човек. Само дето за подобни начала се искат двама души, а не зная аз отговарм ли на изискваният му. Както и дали е готов на подобна връзка – има горчив опит с разстоянията. А и да не забравяме – трябва да сложа край на едно вече морално остаряло начало, само формален край, защото при мен нещата или са приключили, или изобщо не са започвали... Само дето ме е страх. Никога не съм обичала краищата
(22.10)



Тагове:   начало,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: smile4tonight
Категория: Други
Прочетен: 223641
Постинги: 66
Коментари: 247
Гласове: 977
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031