Жандармерия, полиция и пожарна се втурват по села и паланки в отчаян опит да борят битовата престъпност. С повече униформени и гориво МВР се надява да стресне апашите и да даде малко повече сигурност на малцината, които все още живеят в схлупените си провинциални къщурки.

На селския мегдан ще има катаджия, който ще дебне местния бабаит да не се качва почерпен на старата си "Лада". Униформени ще минават по прашните улици, където понякога се чува забравена глъч от виладжии и завърнали се гурбетчии. Отдавна отлагани проверки се задават за пунктовете, които спонсорират апашите, прехранващи се с отмъкнати шахти, релси и арматура от изоставени сгради. Мерки, които всички чакаха от твърде много време.

Дали обаче полицаят, който минава веднъж или два пъти седмично, ще спаси от набези джуровенската махала, в която вече дори не карат седмичния хляб, защото почти никой не живее там? Новите мерки ще накарат ли баба Мария да извади ножа, който крие под възглавницата си? Ще се откажат ли от въоръжените си групи по самопомощ по черешово време селяните от кюстендилските села? Много въпроси, чиито отговори едва ли ще ви харесат.

Селата са почти обезлюдени. Децата и младите търсят препитание в големите градове или в чужбина, забравили за прашните калдъръми от миналото. Цар - далеко, Бог - високо, шептяха на село и се бореха с престъпността както и доколкото могат. Хората в провинцията и техните проблеми обикновено са забравени, докато дойдат избори.

Отдавна чаканата намеса на държавата за борба с битовата престъпност сякаш вече идва. Но колкото и полиция да се изпрати в селата, тя няма да реши проблема. Защото ако никой не прекрачва прага на старата къща, дори и под охрана, тя изчезва. Трябва да помним и пазим това, което имаме. А колко хубаво би било да може да си позволим живот не само в големите градове, а и на село! А дотогава... Дотогава ще се надяваме полицията да не забравя и нашето село, и нашата къща.