Има ли я любовта от разстояние....

Имаше една чалгиийка навремето “невиждани очи уж се забравят, а твоите по-силно ме изгарят”.. Народът пък казва “Далече от очите – далече от сърцето”... И кое от двете е истината, кое е най-точното положение и има ли изход от ситуация аз съм тук, а теб те няма?

Не знам... и отново ще употребя любимата си дума “Зависи”...Вярвам, че ако двама души се обичат истински нищо не може да им попречи да са заедно ,, дори и разстоянията. И все пак ерата, в която живеем някак си изтласква на заден план истинската любов...Глобален свят, глобализиращи се хора...И като че ли любовта и чуствата изобщо от разстояние стават едва ли не невъзможни.. Избледняват и биват замествани от нови...чуства, хора, идеали....

От скромния си опит съдя, че при мен тази история с любовта на километри някак не ми се получава... Виж, GSMа ми е единя ми любовник, а другия е компютъра, вече заместен от лаптопа, за което му се извинявам... Та тези двамата постоянно се ревнуват един друг J Шегата настрана... пробвала съм я тази история с въртенето на телефонна и интернет любов, примесена с временно явление като редки срещи само за през weekend-а, веднъж седмично или даже веднъж! в месеца.... От цялата история паметта на телефона ми е full с есемесчета, които ми греят душата в студените зимни нощи... Даже имам днешна добавка... Не искам да изглежда, че живея в миналото... Не, просто телефонната любов от настоящето дава възможност за повече любов, повече в смисъл на обекти... за сила на увствата не ми се ще да се ровя – кой знае какви ще са резултатите, а може и да заболи... А и хората, с които в момента си се “обичкаме”знаят, че цялата история е само майтап в сучая и разнообразие на скучния ден... Телефонната ми любов тези дни е есемес-майтапчийска любов за поддържане на тонус, без влагане на чувства и без излишни емоции.. До появата на някой истински за мен или някоя реална за ответната страна J Или до важна промяна в отношенията ни – било то в прерстване на истински чувства или в осъзнаване на бутафорната реалност, която творим.. Та да се върна на темата.

Смятах, че мога да обичам дори и Той да не е постоянно с мен... В началото бяхме заедно всеки ден, учехме на едно и също място, живеехме на едно и също място, без родители, всеки с неговите си съквартиранти и собствената си мания.. После аз учех на друго място (хахах родния му град..). Телефон, интернет, срещи в края на седмицата..Месец, два беше добре... И после съмненията...И после изкушенията...Две години близо, като последните месеци бяха живо мъчение... някак си неусетно чувствата бяха отлетели... Остана навика и когато отново бяхме в един град... Всичко свърши.

Добре де, обаче не при всеки нещата свършват така..Душичката се омъжи наскоро... И тя две години с нейния въртя основно телефонна любов и weekend или ваканционни срещи... Но си се обичат. И са си заедно... Дано да са щастливи дълго,много дълго. Тя твърди, че разстоянието ги е накарало да осъзнаят колко много държат един на друг.. Значи разстоянието може да служи като изпитание дали любовта е истинска... Май това е решението – изпитание за твърдост на характерите и чуствата...

Защото... Аз откъде да знам моичкия си какви ги върши на 100км от мен? Последния път комшийката нещо май май... Хвърляше нещо белтъци... А той нали е мъж... А те все мислят с главата си, но не винаги с подходящата... И нали си има нужди, а аз съм далеч... Ама защо той да си живее живота, пък аз тук монахиня да го раздавам... Я, колегата колко е умен, та чак и готин, да не повярваш... М-м-ммм. Моя е далеч, няма как да разбере.. А и това не е изневяра, аз си го обичам, просто имам нужда от малко истинска топлина и да знам, че има някой до мен, ама буквално! Кафе ли колега, ей сега, само да врътна едно телефонче...

Хм, и аз съм имала връзки от разстояние и като се замисля май докато ни делеше разстоянието любовта ни беше по-силна и по-истинска.. смсите, обажданията и чата засилваха нещата, с трепет очаквахме да се видим, а когато отидох да живея в неговия град, на две крачки от него нещата почнаха да куцат и по-интересното е, че не ми изневери, когато разстоянието ни делеше, а когато бях близо...

наистина си е голяма тръпка да очакваш есемеса или обаждането, като че ли тогава нещата са по синтезирани и не се размиват от ежедневните проблеми и глупости

Моят личен опит показва, че любовта от разстояние е невъзможна. Имаше тръпка във всичко, но с времето тя изчезна. И се появи един друг човек и една друга любов започна.

Дано другата любов да е истинската :))))

съгласна съм с dusha и при мен така се получи!Любовта от разстояние е по-силна

в крайна сметка, май в повечето случаи разстоянието може да поддържа любовта, колкото по-голямо е, толкова по-голяма е любовта и обратното. Разбира се, от всяко правило си има изключения, което говори за евентуалното наличие на истинска любов, като от приказките...and lived happy ever after...for a while?

Моят личен опит показва, че растоянието поддържа любовта дори я прави по силна, но само ако е истинска.

otgovorete ako imate vazmojnost

oksibg,абсолютно съм съгласна с теб! Но за да издържи такава любов на изпитанието на времето и пространството,то и ДВАМАТА трябва да вярват в това.Достатъчно е само единият да почувства и задоволи моментната си нужда от реална "топлина","разбиране" и т.н.,и истинското на любовта отива по дяволите.На другия му остава само страданието и мъчителната дилема дали да продължи в общия коловоз на чувствата...Тъжно!