Събудих се внезапно! Събудих се с желание за нещо ново. За нещо живо, истинско и невидяно. Протегнах ръка... Насереща ми нямаше нищо - празна бяла стена, празно сиви пердета, пуст бе света... Станах от леглото, как исках да не правя нищо и всичко. Да забравя и да запомня, да видя света... но всичко отново бе същото - тиха самота в пустата стая.. Уплаших се, избягах в банята... И там нямаше никой. В огледалото нямаше никой - една празна сянка от някога живо нещо.. Рошаво същество с разводнени очи.Отново избягах. А си нях казала, че повече никога няма да бягам. Седнах и включих телевизора. Гледах, слушах, но не разбирах... Всичко минаваше покрай мен... Пуснаха блудкав сапунен сериал, смених канала. Даваха драма - живота ми е скапан и без филмови драми... На следващия канал даваха комедия - не вярвам в щастието. Изключих телевизора.. Отново избягах - даваха фалшиви хора, фалшиви истории, фалшив живот. Също като моя. Цял ден не ми се случи нищо хубаво - баналната работа, баналните колеги, баналния градски транспорт и обратно към къщи.. Към къщи, не към дома, дом е мястото, което те привлича. А аз не исках да се прибирам. Но се прибрах - избягах от лудницата на шумния град. Вечерях... Полуфабрикат, в полутишината на полупразната стая,  Легнах си и си казах, че утре ще се сбудя и ще ми се случи нищо хубаво...
Събудих се внезапно!С желание за нещо ново, истинско и невидяно.. Протегнах ръка. насреща ми нямаше нищо. Усмихнах се, поне не се будех до непознат. Стаята беше бяла, значи никой не е беснял, не е хвърлял чаши, не е рисувал графити. Днес няма да ми се налага да боядисвам. През прозореца нахлува слънце.. Искам да избягам в царството на сънищата, но слънцето ме боде през одеалото и ме гони от леглото. Избягах от слънцето и се скрих.. В банята. Там е студено. Няма никой... Мога да стоя под душа цяла вечност. В огледалото - рошава муцунка със сини,сънени очи. Избягах в коридора, за да се среша. седнах пред телевизора - сапунен сериал. Добре, че не живея в такъв. Пуснах друг канал. Даваха драма. Има хора, чийто живот е по-кофти от моя. На следващия канал даваха комедия... Което ме подсети, че ако закъснея за работа ще има истиска трагикомедия.Избягах разстоянието со спирката зА 3 минути. Цял ден нямах време за банални неща. Смях се до припадък с колегите. После зяпах замечтано през прозореца на автобуса и мечтаех... За ваната. Прибрах се в къщи, къщата, която беше само моя, която аз си бях купила. тази, която аз бях избрала и , която ме притегляше с необозрима сила. Изкъпах се. Вечерта излязох с приятели. Когато се прибрах в късните вечерни часове (или ранните сутрешни такива) си мислех.. Днес отново избягах от скуката. Легнах си в леглото и си каза, че утре ще се събудя и ще ми се случи нещо хубаво....

...кой живот всъщност е твоя?

По малко и от двата :) Не е ли така при всички? Мисля, че няма чисто черно или чисто бяло, въпросът е кое настроение преобладава.. А за себе си винаги съм казвала, че съм реалист, песимистично настроен към нещата от живота, но надавящ се винаги позитивното да спечели ;)

Имаше една мъдрост,че песимист е онзи който знае какво става всъщност...но както и да е. Аз за себе си бих казал че се самоопределям повече към първата част на твоя "разказ"..точно това и ме впечатли, че с доста голяма точност си нацелила това което става около мен в момента.Не бих казал че е черно - даже доста сиво, но пък едва ли щяхме да разпознаваме хубавите моменти ако нямаше скучно ежедневие ;)

C0ldblooded

В началото почнах да пиша без да зная как ще завъши всичко... Може би първата част наистина най-точно определя настроенията ми напоследък... Ни после реших, че човек кове сам съдбата си.. И се сетих, че не винаги ми е тъжно.. в крайна сметка...надявам се...Утре да се събудя и да ми се случи нещо...неподозирано ;) В крайна сметка ако много досивее всичко, ще потърся helpp, I need somebody's help и още някой със сив ден, дано неговот сиво е с по-друг отенък от моето и да оцветим нещо по-бяло ;)

Е да, така е много е сиво така е....:((( и все пак надежда има.....след сиво и черно идва розово....и тъй мечтано е то...че когато дойде се чувстваме на върха...Пожелавам на всички и на мен самата със сивото скоро да ни се появи розовото и да сме щастливи. Да не забравяме че и малките работи правят живота ни розов стига да ги ценим и забелязваме. Понякога е достатъчно да не сме сами в сивотата си а да имаме човек със себе си, който да споделя и разведрява сивотата ни ...или един слънчев ден пак ни разведрява ;)))))