Коледа е...Обичам Коледата. И Бъдни вечер обичам...И празниците около тах също... Обаче покрай празниците... Някак си се увеличава хорската мъка...Не, че я няма иначе... Обаче по празниците..Куцо и сакато (и в буквален, и в преносен смисъл) изпълзява от дебрите на мрачното българско ежедневие.. И на всяка крачка, и пред всяка църква, и на всяка улица се нареждат индивидите “едно за три” -  дай левче и спаси три живота... В друго тълкование – с един лев спасяваш 3 души: твоята, че си мислиш, че помагаш на нуждаещ се и уж изпълняваш човешкия си дух; моята, че съм на процент от картичките, които уж спасяват хора с приходите от тях; и тази на шефа, който изобщо няма намерение да дава пари на вятъра - вместо да ги даде на някой мнимо болен, защо да не ги вложи в бизнеса...

Не ме разбирай погрешно! Давам на нуждаещите се. Макар лично аз да предпочитам директно да им купя за ядене или да им дам дрехи... Но днешните нуждаещи се.. Не казвам всички, но доста от тях взеха, че се изнежиха, взеха да имат и претенции относно “добрата ми душа”.. Онзи ден купуваме с една позната кифла на едно цигане (упсссс, ромче).. Дотичва циганка и почва да нарежда; “Какво се пра’ите, че ви пука, с една кифла може ли да се нахрани, дай 5 лева да купя един хляб...” Е, от кога хляба стана 5 лева се питам.. Знам, че с една кифла няма да го наям, но и фаса, който ми поиска няма да го засити! То не е и искало ядене, искаше си цигари, поне си беше искрено относно желанието си... А най-много се ядосах, когато след 5 мин видях как я хвърля... Е, значи не е гладно.. Или кухнята не е по вкуса му...

Картичка от типа “Парите отиват за лечението на...”  Да кажем, че в последните 5 години не съм вземала.. Не мисля и да си купя. Първо, защото знам, че тези, които ги продават са на процент, щом изкарват пари от доброто дело, значи се върти бизнес и доброто дело, не е толкова добро... Второ, защото не знам дали НАИСТИНА парите отиват там, за където би трябвало да са предназначени..  Известни са доста “Картичкигейт”... Трето, има достатъчно нуждаещи се, които не са достигнали до подкрепата на разните си му там фондации и разчитат на старомодния метод с искреното лично дарение.. Не, че имам кой знае каква възможност да помогна на някого, но това не пречи да имам желание, а и капка подир капка – вир става...

Българската Коледа.... Хубаво начинание.. Подкрепям го. Участвам в него според джоба си тъй да се каже. Но друго искам да попитам.

Добре де.. Тлкова пари се събират всяка година.. А толкова малко деца и хора се възползват от тях – лечението е скъпо... И защо е скъпо? ЗАЩОТО Е В ЧУЖБИНА.. Само на мен ли ми хрумва идеята, че може би е по-добре парите да се дават не за лечението на отделни деца – за присаждане на органи, за костен мозък за.... Защо не се дават за строене за специализирани заведения? Няма  да стане от една Коледа, но от две, три , повече? То е ясно, че предвид българската природа и там ще паднат “яките далаерки”, ще има завлечени левчета,доларчета, еВро.. Обаче... Говорим за перспектива в светлото бъдеще..

Помня преди време иниациативата за училището за обучение на кучета-водачи за хора спроблеми в зрението... И вездесъщия Бат’ Слави Трифонов беше изтипосал едно бяло куче в студиото си... “Подкрепете инициативата..” Нещо ми се губи какво стана с тази идея, ано не е минала в графата изгубени каузи и намерени пълни портфейли...

Малко черноглед пост се получи, но ... Цялата история започна с глупавата кифла, с която 2 студентки решиха да се правят на “добри души”. Представям си какво щеше да се получи ако бяхме дали филия с мармалад... най-много да се чудим с какво да го чистим от дрехите...

Обаче вярвам в милосърдието... И се пробвам да помагам, но нещо все по-трудно успявам “:да огрея навсякъде” и да удоволетвора нуждите на всички нуждаещие се..